Гражданская оборона

От крушата изпълзяваше червейче

А от възглавницата - сънища.

В кухнята се смееше глупаче

И смесваше саламчето и слюнка.

Заплете се чукана в ръкава.

Преби се пролетта в ръкопашен бой.

На верижките прокрадваща се към мен

Аз позвънях и побягнах.

Вечерта пиене

На сутринта трезвеене

Пипер сол и захар...Всичко се получи грешно.

От крушата изпълзяваше червейче

А от джоба - безобразие.

На пейката мълчеше дядо

Със себе си показвайки отвъд пределността.

На места изникваха трусове.

А като цяло беше превъзходно.
По старому пълзяха червейчетата

Само хълмчето на гробището се застоя.

Небе с цвят на месо.

Месо с вкус на небе

Пипер сол и захар.

... Само дето излезе иначе

Излезе съвсем не както трябва.

... Само дето излезе иначе

Излезе съвсем не както трябва.

http://www.youtube.com/watch?v=Uc-Rsmwc84M

 Това не е първия ми блог, но е първия ми сериозен блог.
 Преди всичко искам да кажа няколко встъпителни неща, въпреки, че не съм сигурен какво точно ще съдържат следващите постове, но най- вероятно ще са мои мисли и впечатления, а също така малко от научно фантастичните неща които обичам да пиша.
 Та! Винаги съм обичал да се се изразявам и заявявам в писмена форма, но съм го правил много по-рядко от колкото ми се иска. А когато съм го правил е било с лека вътрешна насмешка и укор към самия процес, но както и да е, това което се опитвам да кажа е, че е важно човек да се изразява, без значение дали го е страх да каже каквото мисли, без значение дали някой го слуша, без значение дали той самия си вярва.
 Да бъде слово.